Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрации и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Изведнъж лицето на изтръпналия малчуган се изгладило. Очите му се ококорили, а веждите му се повдигнали нависоко. Изглеждал сякаш двамата разговаряли с поглед. А момчето осъзнало нещо, което му помогнало да проумее грозящите го опасности, които предстоят... В този момент изпод гардероба се чуло ръмжене. То било последвано от дебел глас, произнасящ дрезгаво, силно и продължително: – Лицероооооов! Момчето се привело рязко напред, подскочило, обърнало се на другата страна и хукнало. Другите две деца, също толкова уплашени, се отдалечили на няколко крачки от гардероба. Те безпомощно очаквали развоя на събитията. Побягналото дете с два скока стигнало до вратата на стаята. Вкопчило пръстите си в бравата и задърпало с все сила. Малчуганът впрегнал все сили и цяло тяло, опитвайки отчаяно да извоюва свободата си. Дори се увиснал целият на дръжката, но уви. Вратата била като закована с гвоздеи. Стояла толкова неподвижна, колкото и стените в помещението. През ума на момчето минало, че би могло да играе руска рулетка, да скочи през терасата и каквото стане. Възможно е да извади късмет и да се приземи върху издадена скала, или се хване за клон или храст – стърчащ измежду процепите на канарите в пропастта. Очите – наблюдаващи изпод гардероба, ненадейно изчезнали и в стаята настъпила тишина. Лицеров се успокоил. Ръцете му се отпуснали, оставили дръжката и се спуснали уморени и изтощени покрай тялото му. Другите две деца тръгнали към него, за да се сгушат заедно. Странникът разперил ръце пред тях в знак да се спрат. Секунди след това огромната мебел отново се разтресла и този път от мрака измежду отворените врати се подала дълга и дебела ръка – покрита с гъсти, черни косми. От краищата на пръстите ѝ стърчели големи черни и остри нокти. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto