Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** – Някога питал. Ли си се. Каква е. Причината. След толкова. Много години. Да сме. Толкова малък. Екип? – Ссс-защото ссссамо най-ссссилните като насссс могат да имат достъп. Ссс-на нас не ни трябват сссслабаци. – Това е. Вярно. На нас. Не ни. Трябват слабаци. Но не. Само слабаци. Не ни трябват. Истината е. Че на нас. Не ни трябват. И предатели. – Ссс-накъде биеш? – Всички от. Нашата страна. Сме същества. Които сме били. Верни на. Злото. От самото. Си сътворение. Не сме си. И мислели. Да обръщаме. Посоката. – Ссс-така ли? Ссс-дори Гъвкавия? Ссс-дори ти, за когото ссссе говори, че някога сссси бил човек? Ссс-я сссси помисли пак... – Гъвкавият е. Сътворен от нас. Името му. Е Свредел. Колкото до. Гъвкавия. Той умря. Заедно с всички. Останали. По време на. Онзи. Опустошителен. Удар. Свредел само. Използва тялото му. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto