Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Камъкът повдигнал от земята единия си юмрук. Разгънал го в голяма каменна длан и я прострял пред тях на земята. Пазач хванал двете момчета, вдигнал ги и ги поставил върху дланта. След това и той се качил върху нея. Юмрук бавно повдигнал другарите си, поставил ги на гърба си и казал: – Потегля! Допреди да се качат върху гърба на Юмрук, бездната била точно пред лицата на тримата смелчаци, а камъкът – между тях и бездната. Скалата била толкова висока, че качвайки се на гърба ѝ – те вече виждали бездната въпреки хълма и били обърнати с лице към нея. Очаквали скалата да се обърне настрани, за да тръгне в някоя друга посока, но тя дори без да се обръща, изведнъж препуснала встрани или успоредно на бездънната пукнатина. На Заимов не му пукало особено. Той искал просто да намери удобно място за спане и да забрави за всичко и всички покрай себе си. Добровник погледнал Пазач и го попитал: – Този как така тръгна изведнъж встрани? Досега нали разговаряше с нас, обърнат в друга посока? *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto