Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** „Острите пера“ Това било името на книжарницата – появила се преди четири месеца точно до магазина, в който малчуганите влезли с взлом някога. Вътре в нея Добровник продавал книгите си, които вече се поръчвали от читатели от цялата страна. Хора се редели на опашка поради няколко причини. Едната, разбира се, била книжарницата на Добровник. А другата – порасналото с корените нагоре дърво точно пред книжарницата. Добровник знаел, че това са масивните и дълги корени на Вековен, който дал живота си, за да живеят всички останали. За туристите това обаче било непонятно. Те го разглеждали като най-обикновен природен феномен, което донякъде може би било така. – Хей, Добровник, и тази поръчка е изпълнена успешно – провикнал се Заимов, който влетял през вратата на книжарницата. Момчето разнасяло книгите на Добровник до градски клиенти със своето колело. Добровник се усмихнал и отговорил: – Браво, Заимов! Заслужи си бонус над заплатата! Поздравления за честния и почтен труд, който полагаш! Малко след това тримата приятели се събрали, когато и Лицеров влязъл при тях. Момчето било наперено, усмихнато, върнало си предишната фигура и носело нещо под мишница. Това било книга, а момчетата помислили, че Лицеров чете някоя от книгите на Добровник. Това обаче не било съвсем така. Лицеров казал на Добровник: – Приятелю, отне ми седем месеца. Пиша я още откогато стъпихме на родна земя. И ето, че най-накрая я довърших. *** За още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto