Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Малкото еленче напрегнало всички сили. Неговите нежни копита започнали да сияят. Така то, удряйки скалите под тях, успявало да ги счупи. Вследствие на което копитата му потъвали в скалата и то било все по-стабилно върху нея. На Добровник вече му било жал за животинчето. То било толкова изморено. Нямал търпение всичко това да спре не толкова заради себе си, а заради еленчето. Ето, че верният му носач направил последните си няколко крачки и се проснал уморен на върха. Добровник слязъл от него и започнал да го гали по гърба, шията и муцуната. Птичката летяла над двамата приятели. Добровник я повикал. Тя кацнала на рамото му. Започнал да търка върха на главата си във врата и косата на момчето. То се засмяло. Добровник се огледал наоколо. Този връх изглеждал като някакво познато за него място. Станал, за да погледне надолу. Там облаците вече се били разнесли, а пред него се разкрила позната гледка в голям формат. Някъде на централна позиция било последното петно зеленина. Около него тръгвали бездните и оформяли знака. Краищата на процепите били толкова далеч, че погледът на Добровник не можел да ги проследи. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto