Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Двамата замълчали. Добровник бил в шок и не знаел как да отвърне. Силуетът продължил: – В това няма нищо нередно и нищо странно. Всички същества със съзнания сме създадени така. Нашите съзнания поначало са отворени към всичко. Те умеят да възприемат и научават основни неща. След това трупат надграждащи знания върху основите. Тези надграждащи знания могат да бъдат само думи, защото вече е създадена основата. Но ако изградиш основата изцяло от думи – тогава да надграждаш е безсмислено и безпочвено. То няма на какво да се закачи, защото липсва източник на житейски опит. – Започвам да разбирам. – Когато човек се нарани, в съзнанието му се отваря дупка вследствие на нанесената рана. Тази дупка сформира основното познание. – Значи, основното познание може да възникне само в следствие на реален удар. На нещо, което лично сме видели и преживели? – Точно така и след това ударът от преживяното оставя дупка в съзнанието ни, която на свой ред приютява и побира в себе си последващите и надграждащи знания, които могат да бъдат думи и уроци. Те попадат вътре в дупката, запълват я и ни правят още по-силни, знаещи и можещи. Ако липсва дупка, в която надграждащите приказки могат да застанат – те просто ще се изпарят, като дим. А когато има дупка, в която да влязат – те ще налазят дълбоко вътре, като мравки в мравуняк. – Все пак има и хора, които се вслушват в думите на по-възрастните, без да са се наранили, вярват и пазят. – Това са страхливците, дребосък. Те си мислят, че раните са много по-страшни, отколкото всъщност са. Цял живот се пазят от тях и страдат дори по-дълбоко от другите хора. При тях се получава точно обратният ефект. Те обръщат по-специално внимание на думите, отколкото е необходимо. Вярват на всичко и всеки. Така цял живот се пазят от всичко и всички. Придобиват фалшив житейски опит – базиран единствено на думи. . . . . . . . #novel #fantasy #fanta
