#fantasyart

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрации и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Изведнъж лицето на изтръпналия малчуган се изгладило. Очите му се ококорили, а веждите му се повдигнали нависоко. Изглеждал сякаш двамата разговаряли с поглед. А момчето осъзнало нещо, което му помогнало да проумее грозящите го опасности, които предстоят... В този момент изпод гардероба се чуло ръмжене. То било последвано от дебел глас, произнасящ дрезгаво, силно и продължително: – Лицероооооов! Момчето се привело рязко напред, подскочило, обърнало се на другата страна и хукнало. Другите две деца, също толкова уплашени, се отдалечили на няколко крачки от гардероба. Те безпомощно очаквали развоя на събитията. Побягналото дете с два скока стигнало до вратата на стаята. Вкопчило пръстите си в бравата и задърпало с все сила. Малчуганът впрегнал все сили и цяло тяло, опитвайки отчаяно да извоюва свободата си. Дори се увиснал целият на дръжката, но уви. Вратата била като закована с гвоздеи. Стояла толкова неподвижна, колкото и стените в помещението. През ума на момчето минало, че би могло да играе руска рулетка, да скочи през терасата и каквото стане. Възможно е да извади късмет и да се приземи върху издадена скала, или се хване за клон или храст – стърчащ измежду процепите на канарите в пропастта. Очите – наблюдаващи изпод гардероба, ненадейно изчезнали и в стаята настъпила тишина. Лицеров се успокоил. Ръцете му се отпуснали, оставили дръжката и се спуснали уморени и изтощени покрай тялото му. Другите две деца тръгнали към него, за да се сгушат заедно. Странникът разперил ръце пред тях в знак да се спрат. Секунди след това огромната мебел отново се разтресла и този път от мрака измежду отворените врати се подала дълга и дебела ръка – покрита с гъсти, черни косми. От краищата на пръстите ѝ стърчели големи черни и остри нокти. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #best

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** – Ставай! Стига си лежал! Момчето бавно станало, отърсило се от прашния под и застанало до двамата си приятели. Тъмният страшен мъж разтворил пръстите на дясната си ръка и с нея посочил към стола, на който стоял допреди малко. Попитал: – Кажете ми, какво е това? Какво виждате пред себе си? Истината е, че столът не бил като обикновените мебели. Бил изящно сътворен. Гладка и леко прегъната седалка. Крака, които не били прави като на обикновените столове, а игриво изкривени, сръчно и внимателно загладени, полирани и гравирани. Всеки от тях се състоял от две дъски – те грижливо и внимателно се омотавали една с друга. На края си – завършвали с уширена част – идеално пасваща върху пода и придаваща стабилност. А облегалката – тя приличала на паяжина, която се преплита и замотава. Била изградена от тънки летви, които се прескачали една друга и сякаш умишлено заемат позициите и разположението си. Измежду тях – малки процепи – достатъчни, за да може всеки от малчуганите да провре тънките пръсти на ръката си. Най-отгоре на облегалката, краищата на летвите стърчели свободно и неравномерно. Всяка от тях сочела своята страна, като че ли имали собствено мнение. Но в същото време знаят как да се впишат в обща картина и да образуват невиждан шедьовър. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful #книга #фентъзи #роман #бестселър

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** – Знаех си, че ще дойде ден, в който ще го направиш! Знаех си, че точно ти ще посмееш да строшиш паметника на мира! Защо го направи? Какво те води насам бе, косморляк? И какви са тези малчугани покрай теб? Как смееш да водиш хора тук? Пазач отвърнал: – Паметник на мира, а? Моите искрени уважения, но мирът не е паметник, а действия и борба! Тези двамата са с мен. Няма да създават проблеми на никого. – Не се прави на много умен, че мирът бил действия... Казвай какво те води насам? Каква е причината да бутнеш паметника? *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful #книга #фентъзи #роман #бестселър

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Камъкът повдигнал от земята единия си юмрук. Разгънал го в голяма каменна длан и я прострял пред тях на земята. Пазач хванал двете момчета, вдигнал ги и ги поставил върху дланта. След това и той се качил върху нея. Юмрук бавно повдигнал другарите си, поставил ги на гърба си и казал: – Потегля! Допреди да се качат върху гърба на Юмрук, бездната била точно пред лицата на тримата смелчаци, а камъкът – между тях и бездната. Скалата била толкова висока, че качвайки се на гърба ѝ – те вече виждали бездната въпреки хълма и били обърнати с лице към нея. Очаквали скалата да се обърне настрани, за да тръгне в някоя друга посока, но тя дори без да се обръща, изведнъж препуснала встрани или успоредно на бездънната пукнатина. На Заимов не му пукало особено. Той искал просто да намери удобно място за спане и да забрави за всичко и всички покрай себе си. Добровник погледнал Пазач и го попитал: – Този как така тръгна изведнъж встрани? Досега нали разговаряше с нас, обърнат в друга посока? *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful #книга #фентъзи #роман #бестселър

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** – Какво се случи? – Един ден пред мен дойде самият крал и настоя да отворя ковчежето. Взех ключа, сложих го в ключалката и тогава осъзнах какво съм сторил. – Какво? Какво толкова беше сторил? – Бях се възгордял прекалено от всички победи. От всичкото уважение и вяра към мен. В края на всичко това си позволих да гледам само с очите. Гордостта измества фокуса от сърцето и душата към очите. Не позволявай да се случва с теб. Това беше моята най-голяма грешка. – Разбирам, значи, това е била причината в самото начало на пътешествието онзи сенчест чудак да иска от нас да виждаме нещата такива, каквито всъщност са. – Правилно. Очите виждат усмивки, похвали, радост и т.н. И в същото време не виждат цената, която е била платена за тях, нито пък злобата, омразата и егоизма, които биха могли да се крият там. Тогава обаче не се замислих за това. Извадих ключа, сложих го в ключалката на ковчежето, опитах да завъртя, но нищо не се случи. Ковчежето не се отвори. Заедно с това обаче вътре в него нещо ставаше. Вътре в него имаше нещо живо, което се движеше. И тогава разбрах всичко, но бях закъснял. Този, който се представяше за краля, не беше истинският крал, а злодей, който умее да заема различни форми. Той разбра, че съм го разгадал, разбра обаче, че също така съм вкарал в ключалката грешния ключ. Злодеят прие формата на змия, махна се от вратата, за да направи път на Зъб, изпълзя по стената и се уви на тавана в дома ми. Зъб видя, че се опитвам да разкарам ключа, и за да ми попречи, се засили към мен, заби в тялото ми един от острите си зъби и едва не ме закла. Почти успя да ме убие. – И какво стана после? Как се отърва? – Не аз, а кралят го направи. Тогава той спаси живота ми, но отне смисъла му. – Какво значи това? Как така е отнел смисъла му? *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** – Някога питал. Ли си се. Каква е. Причината. След толкова. Много години. Да сме. Толкова малък. Екип? – Ссс-защото ссссамо най-ссссилните като насссс могат да имат достъп. Ссс-на нас не ни трябват сссслабаци. – Това е. Вярно. На нас. Не ни. Трябват слабаци. Но не. Само слабаци. Не ни трябват. Истината е. Че на нас. Не ни трябват. И предатели. – Ссс-накъде биеш? – Всички от. Нашата страна. Сме същества. Които сме били. Верни на. Злото. От самото. Си сътворение. Не сме си. И мислели. Да обръщаме. Посоката. – Ссс-така ли? Ссс-дори Гъвкавия? Ссс-дори ти, за когото ссссе говори, че някога сссси бил човек? Ссс-я сссси помисли пак... – Гъвкавият е. Сътворен от нас. Името му. Е Свредел. Колкото до. Гъвкавия. Той умря. Заедно с всички. Останали. По време на. Онзи. Опустошителен. Удар. Свредел само. Използва тялото му. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful

Романът "Ключ - Отвъд видимото" илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Всичко наоколо било от кожа и дърво. Дванадесет симетрични ъгъла поставени в кръг оформяли къщата. Между тях се простирали дванадесет стени. На всяка стена имало врата. Всяка врата била изподрана със странни и несвързани драсканици. Вероятно някакво животно е драло с ноктите си. Таванът бил заострен. Нагоре го издигали дванадесет яки греди. На върха стоели четири отрязани животински глави. Устите им били препълнени с големи и остри зъби, а отгоре на главите си имали по четири рога. Главите били вшити в голяма кожа като килим. Изглежда, върху килима – между него и върха на тавана имало някакво светило, понеже светлината в стаята идвала именно оттам. По стените имало закачени или по-точно вшити кожи, глави, рога, крайници и т.н. В средата на стаята стояла маса. Дебела рошава бяла кожа покривала масата. Отгоре били поставени две дървени чаши. Под висящата кожа се подавали краката на масата. Те били изящни, изваяни, дебели и масивни. Издялани и оформени като лапи на едро животно. Вероятно ръчна изработка от опитен майстор. Около масата стърчели фотьойл и две единични легла. Дебели кожи в различни цветове – сиво, кафяво и черно – покривали и останалите мебели. Отново масивни и изваяни. Също така оформящи краката на диви животни. Вероятно от същите като масата. Големи стоманени гвоздеи забивали всички дървени животински крака здраво за пода. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** С лекота можел да смаже двете деца едновременно. Вместо това обаче той го засилил право към основата на високата издатина. При удара се разхвърчали пръст и парчета камък. Чул се силен каменен тътен. Основата на шипа била почти наполовина изкопана, а почвата под нея била разнесена, все едно бомба е гръмнала вътре в нея. Заимов ококорил очи и извикал: – Ехаа! Как го изпраска. Добровник имал лошо предчувствие. В съзнанието му напирали картини. Спомнял си изпитанията в стаята и знаел, че предстои нещо вероятно опасно, но все още не можел да разбере какво. Този с големите юмруци отново заобиколил шипа и този път отишъл от противоположната страна на бездната. Отпуснал тялото си към конструкцията, поставил широките си длани върху нея и започнал да бута с все сили. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** Малкото еленче напрегнало всички сили. Неговите нежни копита започнали да сияят. Така то, удряйки скалите под тях, успявало да ги счупи. Вследствие на което копитата му потъвали в скалата и то било все по-стабилно върху нея. На Добровник вече му било жал за животинчето. То било толкова изморено. Нямал търпение всичко това да спре не толкова заради себе си, а заради еленчето. Ето, че верният му носач направил последните си няколко крачки и се проснал уморен на върха. Добровник слязъл от него и започнал да го гали по гърба, шията и муцуната. Птичката летяла над двамата приятели. Добровник я повикал. Тя кацнала на рамото му. Започнал да търка върха на главата си във врата и косата на момчето. То се засмяло. Добровник се огледал наоколо. Този връх изглеждал като някакво познато за него място. Станал, за да погледне надолу. Там облаците вече се били разнесли, а пред него се разкрила позната гледка в голям формат. Някъде на централна позиция било последното петно зеленина. Около него тръгвали бездните и оформяли знака. Краищата на процепите били толкова далеч, че погледът на Добровник не можел да ги проследи. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - илюстрация и текст: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** „Острите пера“ Това било името на книжарницата – появила се преди четири месеца точно до магазина, в който малчуганите влезли с взлом някога. Вътре в нея Добровник продавал книгите си, които вече се поръчвали от читатели от цялата страна. Хора се редели на опашка поради няколко причини. Едната, разбира се, била книжарницата на Добровник. А другата – порасналото с корените нагоре дърво точно пред книжарницата. Добровник знаел, че това са масивните и дълги корени на Вековен, който дал живота си, за да живеят всички останали. За туристите това обаче било непонятно. Те го разглеждали като най-обикновен природен феномен, което донякъде може би било така. – Хей, Добровник, и тази поръчка е изпълнена успешно – провикнал се Заимов, който влетял през вратата на книжарницата. Момчето разнасяло книгите на Добровник до градски клиенти със своето колело. Добровник се усмихнал и отговорил: – Браво, Заимов! Заслужи си бонус над заплатата! Поздравления за честния и почтен труд, който полагаш! Малко след това тримата приятели се събрали, когато и Лицеров влязъл при тях. Момчето било наперено, усмихнато, върнало си предишната фигура и носело нещо под мишница. Това било книга, а момчетата помислили, че Лицеров чете някоя от книгите на Добровник. Това обаче не било съвсем така. Лицеров казал на Добровник: – Приятелю, отне ми седем месеца. Пиша я още откогато стъпихме на родна земя. И ето, че най-накрая я довърших. *** За още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful

Романът "Ключ - Отвъд видимото" - корица и описание за автора: Към книгата: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto *** ДИМИТЪР БОНЕВ е български автор, програмист, маркетолог и предприемач. Роден е в град Пловдив на 1 октомври 1991 година. Има бакалавърска степен по маркетинг и магистърска степен по международна бизнес администрация. През лятото на 2014 година се мести в София, където завършва програмиране в SoftUni. Една година по-късно, през лятото на 2015-а, стартира професионалната си кариера като програмист. Първата си книга издава на 25 години, през 2017-а, „По пътя към успеха – афоризми“. Тя е последвана от „Смело напред – афоризми и истории“. През 2020 излиза неговият първи роман, озаглавен „Ключ – Отвъд видимото“. „Ключ – Отвъд видимото“ е вдъхновен от живота, хората и отношенията между тях. Лъжите и истините. Сънищата и реалността. Провалите и успехите. Мечтите и страховете. Застоят и промяната. Очевидното и мистериозното. „Ключ – Отвъд видимото“ е за всички читатели почитатели на фентъзито у нас, както и за всеки един, който обича приключенските истории. *** Виж още: https://blurpaper.com/books/kliuch-otvad-vidimoto . . . . . . . #novel #fantasy #fantasyart #fantasybook #book #bestseller #dream #beautiful